Този коментар - малко неразбираем социо-психологически анализ бе написан специално за режисьора Веселин Димов от зрител.
Редакцията е минимална (направена е на онези места, където редакторът е разбрал нещо).
Повече коментари от пресата и от зрители очаквайте скоро!


Здравей Веско,
Първо да ти кажа че много ми хареса тая работа с блуса под земята, аз от яко консуматорска гледна точка го гледам де.

Аз лично се забавлявах въпреки, че самият текст малко противоречи на моите хардкор капиталистически убеждения :)

Причината, поради която ме развълнува е тази, че от известно време, както казах, ме интересуват гранични области на хомогенни структури и този текст показва точно такива работи.

Гледам, че и тук в БГ има такива настроения, подобно на текста, въпреки че ние първо не сме минали чак толкова в крайната част на индивидуализма (щото нали холизъм-индивидуализъм, Вебер си е писал там некви работи), пък и не сме баш капиталистически свинье (изключвам себе си де ).

Та от тая гледна точка си мисля, че верно ще има някакъв малко по ограничен кръг от фенове които са с подобна настройка и които наистина биха се набили баш у смисъла на "Блус под земята" (въпреки, че роботската женица (в ролята - Елена Димитрова - бел. ред.) яко го нахрани пича накрая, и честно казано тя ми е май най близко до моята схема на Схемите )

Та като я изключим нея, пичът доста се изказва подобно на хора които си падат по "връщане" "чистота на миналото" ала бала портокала :) то не е лошо де - гледай колко хора биха искали да се заровят на топло в миналото и то да не е много близкото ...

Това пак ми направи впечатление, защото преди половин година прочетох  една книжка "Миналото е чужда страна" на Дейвид Лоуентал за това как хората се захласват по миналото и защо.

Всъщност изразът е "миналото е чужда страна и там правят нещата по друг начин"  на Л.П. Хартли, та в думите на главния герой постоянно имаше някакво такова настроение, също и някаква умора от индивидуализма  - е тука дето започна лека полека да ми прилича на тия неща с хайне нали се сещаш - и оксидентализма дето ти казах  то това по скоро морално позициониране се получава:

1 Умора от градската цивилизация, символизирана от вавилонската кула (даже регетата нали думата "Вавилон" я имат за всяка подтисническа държавна структура) умора от реклама, търговия, и строгото разделяне на обществения от частния живот- всеки да си се затвори в малката бюргерска къщичка и да изнасилва дъщерите си примерно, като оня прицъл - нали и той е австриец. (дет викат ако имаше по любопитни съседи и тях щеше да изнасили)

2 Критика към градската  цивилизация заради комерсиалния и дух и стремеж към материален комфорт, липса на героизъм и революционни жестове предназначени да "оправят" хората. Имаше една книжка "Търговци и Войни" (немска ама утепай ме не се сещам кой я е писал) - там много добре се плюят мазните шубеливи търговски плужеци, които разяждат изначално героическата същност на германците - малко наци положението, ама и те са си оксиденталисти щото нали романтизми али бали

3 Противопоставянето на рационализма и научния подход като твърде сух и нечовешки на ирационални категории като дух, почва, народна душа и т.н .(сега се сещам Дивият мъж  как наруга оня доцент с чантичката)
По принцип германците и руснаците яко ги тресе тая работа - примерно славянофилите там в руските среди викат на техните си  "почвеници", пък германците, знаеме там - романтизма и разните им кръжоци "Да се върнем на село и да се махнем от декадентския Берлин" там Хьолдерлин, Клайст и другите от агитката.
Пък да не говорим че те са повлияли и на едни японци дето ... (това случайно го научих като се занимавах с компютърни игри) дет си падат по края на 19 в специално в Германия и даже в мангите това е отразено в облеклото и псевдоевропейските декори

Та така - тази пиеса просто така точно ми падна  в точното време че много се радвам че някой я е направил защото суперинтересно е и много приятно.

Абе аз малко накъсано и объркано пиша щото пътувам сега в 284 и малко друса и като стигна до офиса ще го пусна писмото.

Ах да - а цялата работа с индивидуализма - холизма , цялостност на обществото или индивидуализъм и дори отчужденост си има як математически бекграунд - красивия ум Джони Неш и "Не-кооперативни игри",  "Решението на Неш", така се казва неговата теория и обяснява динамиката на заплахата и действието между конкуренти, и как трябва да е най яко балансиран индивидуалния и обществения интерес

Та цялата работа дето я изписах тука сега иска да каже, че много ми хареса постановката и ми дойде доста добре.

Светльо