Първият дойде от идеята да се направи спектакъл, в който кино и театър съществуват в едно. Обикновено употребата на мултимедия в театъра е с декоративна, разказвателна или допълваща функция, а на мен ми се искаше тя да се превърне в задължителна, носеща част от структурата на спектакъла.

„Блус под земята” предложи интересен текст за реализирането на тази идея.

Вторият повод се нарича „Хандке”.

От „Обругаване на публиката”(2005г.) със Сашо Митрев вече имахме опит с негов текст и тъй като споделяме обща любов към неговата естетика, ни се прииска отново да поработим  върху него.

За мен Петер Хандке е един от най-интересните живи съвременни драматурзи.

Привличат ме провокативността, остротата, ритъмът и поетиката на неговите текстове.

Той е автор с нестандартен вкус и визия за театралната форма и съдържание. Обича да говори на неудобни теми. Не е „политически коректен”.

Поставянето на Хандке на сцена е интересно предизвикателство. Неговата драматургия изследва границите на театъра и търси нови пространства.

Занимание и рисковано, и вълнуващо.